Не образовайте детето, образовайте себе си
Снимка: Getty
За да помогнат на детето да се научи да живее в съответствие със законите на обществото и в същото време да подпомогнат развитието на неговата личност, родителите ще трябва да пробват различни подходи. Тук любовта и търпението идват на помощ, но креативността е също толкова важна.
Докато детето расте и се развива, не се изненадвайте, че вие самите ще се промените, ще научите много за себе си и може би ще преосмислите собствената си ценностна система.
Детето се чувства център на вселената. Още на година и половина е сигурно, че може да получи всичко, което иска от любящите си родители.
Властолюбивото дете може да изглежда очарователно, а родителите (понякога несъзнателно) не бързат да го лишат от илюзията за всемогъщество. Понякога това става и без тяхно участие – в детската градина или дори в училище.
Колкото и да се опитвате да говорите и го поучавате, то вижда как се държите. И не думите, а вашето поведение му служат за пример.
Необходимо е да покажете на детето, че правилата съществуват не само за него - родителите също ги спазват.
Първо, трябва да му обясните и да му внушите, че не може да бие другите (освен при самозащита). Обяснете го просто: „Баща ти не отива да се бие със съседа, ако например той пусне телевизора си твърде силно”.
Второ, човек не може да се разпорежда с това, което принадлежи на друг.
Детето не може да отнема чужди играчки, да им разваля дрехите и т.н. Кажете спокойно: „Не може да вземаш тази кукла, защото тя е подарена на Ася и тя се нуждае от нея. Няма да ти хареса, ако някой ти вземе топката."
Никога не е твърде рано да започнете да насаждате тези правила, но не трябва да очаквате детето да започне да разбира какво чувства друг човек, преди да навърши 2-3 години. Едва след тази възраст то ще постигне определена автономия в контрола на тялото си и ще може да се справя без външна помощ: да се научи да се облича, да се храни, да използва тоалетната самостоятелно ...
До този момент то все още не се е отделило напълно от майка си. За да може да се постави на мястото на друг, то първо трябва да добие представа за себе си, че е отделна, самостоятелна личност.
Баща и син обсъждат проблем. Снимка: Getty
Формулирайте основното правило и го казвайте възможно най-често, като илюстрирате с реални и измислени истории и, най-важното, със собствените си действия.
За много семейства това звучи така: „Отнасяй се с другите така, както би искал да се отнасят с теб“.
Със сигурност сте срещали деца и родители, които със своето поведение и най-вече с отношението си към околните, ненатрапчиво променят цялата атмосфера на детската площадка.
Те стоят на опашка за пързалката, споделят играчки, не започват кавги и просто излъчват мир и добронамереност.
Ако се възхищавате на тези добре възпитани деца, обърнете внимание как родителите им говорят с тях.
Ние влияем на децата предимно с това как се отнасяме към тях. Децата също. Те се отнасят към другите така, както техните родители се отнасят към тях.
Изследванията показват, че милите, състрадателни деца са не само успешни, но и са обичани от другите. Те имат високо самочувствие и по-добре устояват на натиска на връстниците.
Опитайте се да опишете точно ценното качество, което искате да възпитате. Обяснете защо правим нещата по начина, по който го правим. Фокусирайте се върху чувствата.
Например, бащата, докато се разхожда с тригодишня си син, спира, за да помогне на непознато момиче да поправи колело, а след това, усмихвайки се, казва: „Хубаво е, когато можеш да помогнеш на друг!“
Отделете време да направите нещо хубаво пред детето си: отворете вратата на човек с увреждания или човек, натоварен с покупки.
Ако участвате в благотворителност, кажете на детето си за какво се съберат пари, дрехи, храни ...
Можете да вземете стари играчки, дрехи на детето и заедно да ги занесете в сиропиталище или църква, която събира помощи.
Занесете заедно покупките на възрастен самотен съсед, поинтересувайте се за неговото здраве и попитайте дали иска да напазарувате нещо друго за него ...
Всяка вечер преди лягане можете да измислите заедно нова история, чийто герой ще бъде вашето дете или създайте цяла поредица от рисунки за добрите дела.
Не можете да изисквате детето да уважава другите, ако в същото време вие проявявате неуважение към него.
Ако изхвърлите старото камионче на сина си, без да го попитате, вие нарушавате основно правило.
Не пренебрегвайте правото на детето да има свои вещи и “ценности“, дори вие не ги оценявате така.
Именно с тяхна помощ детето създава свое собствено пространство и добива представа за неговите граници, а впоследствие и за границите на личното пространство на другите.
Майка и дъщеря. Снимка: Getty
1. Да вярвате, че детето ще порасне и само ще разбере и научи всички правила (че ще му ги „обяснят” в училище или на двора). За да порасне, то се нуждае от вашата помощ.
2. Да си мислите, че е достатъчно да обясните правилата веднъж. Изисква се повторение и затвърждаване в практиката. Освен това няма как да не срещнете протест и тестване на граници на забраненето от страна на детето.
3. Забраните да са твърде много. Ограниченията трябва да са разумни и подходящи за възраста на детето.
4. Давате заповеди без обяснение, изисквате безусловно подчинение. Детето определено ще намери възможност да реализира потиснатите желания по-късно и най-вероятно не в най-безобидната форма. Твърдият авторитарен стил на родителство е опасен, защото детето, като стане възрастен, ще го възпроизведе по модела „ тиранин - жертва“.
5. Заплашвате с наказание за нарушаване на правилата и „забравете“ за него. Важно е да покажете, че за неприемливото поведение винаги има последствия.
6. Не сте последователни в ограниченията – днес забраняватне, утре – позволявате. Детето трябва да почувства предвидимостта на света около себе си, в противен случай ще се обърка и ще спре да разбира какво се очаква от него.
7. Чувство за вина, че лишавате детето от нещо, което може да му достави удоволствие. Някои родители (най-често тези, които не са получавали достатъчно любов в детството или сега страдат от липса на подкрепа) трудно свикват с мисълта, че от време на време ще трябва да разочароват детето си.
8. Да мислите, че като забранявате ставате по-малко любящ родител. В много случаи забраните и ограниченията са израз на любов и търпение в много по-голяма степен отколкото, ако му угаждате във всичко. Така то ще започне да вижда във вас интересна, силна, творческа личност, а не инструмент за изпълнение на всичките му капризи.
9. Осъждате не постъпката, а самото дете и му „лепете етикети“. Ако детето е взело шоколад в магазина, без да видите, в никакъв случай не го унижавайте, не го засрамвайте публично, не го наричайте крадец. Трябва спокойно да му обясните, че това не е редно, да му разкажете какво е кражба и как обществото се отнася към нея.
10. Четете дълги нотации и правите обстойни разяснения. Детето просто не ви разбира, отегчава се и спира да слуша. Вместо да четете „конско“ се опитайте заедно са пишете приказки, разкази, стихове.
По материали Parents на Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари